Обезщетение при трудова злополука

Обезщетение при трудова злополука

Съгласно българското законодателство, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

Съгласно чл. 55, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, трудова е и злополуката, която е претърпял работникът или служителят по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:

–           основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер;

–           мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден;

–           мястото за получаване на възнаграждение.

Важно е да се отбележи, че трудовата злополука, която е настъпила в хипотезата на чл. 55, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), не се покрива от застраховката „Трудова злополука” на работниците или служителите.

Какъв е срокът за уведомяване на НОИ за настъпилата трудова злополука?

След като е настъпила злополука с негов работник или служител, работодателят е длъжен да уведоми НОИ за злополуката в срок от 5 работни дни, считано от датата на настъпване на злополуката. Ако работодателят е пропуснал да уведоми НОИ за злополуката, самият пострадал (респ. неговите наследници при смърт) има право да уведоми НОИ за злополуката в срок от 1 година от настъпването й.  След като бъде уведомен за злополуката, НОИ провежда разследване на причините и обстоятелствата, при които е възникнала. В 14-дневен срок от декларирането на злополуката НОИ следва да издаде Разпореждане, с което признава или не признава злополуката за трудова.

В кои случаи работодателят дължи обезщетение при трудова злополука?

Работодателят дължи обезщетение за вреди от трудова злополука, които са довели до:

–          смърт на работника или служителя;

–          50 % или над 50 % трайно намалена работоспособност на работника или служителя;

–          временна неработоспособност на работника или служителя.

Как се определя (изчислява) обезщетението при трудова злополука?

Работодателят дължи обезщетение за претърпените от работника или служителя неимуществени и/или имуществени вреди, включително пропуснати ползи. От обезщетението се приспадат получените от работника или служителя обезщетения и/или пенсии по общественото осигуряване (изплатените суми от НОИ). Приспадат се и получените суми по договори за застраховане на работниците или служителите.

Обезщетението може да бъде намалено, ако пострадалият е допринесъл за злополуката, като е допуснал груба небрежност. Работодателят има право да намали размера на обезщетението и в случай че при работа от разстояние (напр. работа от вкъщи),  пострадалият не е спазил предписаните му правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд. Работодателят не дължи обезщетение, ако пострадалият е причинил умишлено злополуката.

Кои лица имат право да получат обезщетения при смърт вследствие на трудова злополука?

В случаите на смърт вследствие на трудова злополука, работодателят дължи обезщетение на родителите, децата и съпруга  на починалия работник или служител (респ. на лицето, с което починалият е живял на семейни начала).  С  Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на Върховния касационен съд, кръгът на лицата, които имат право на обезщетение при смърт на техен близък, беше разширен, като се допусна възможността съдът да може да присъди, по изключение, обезщетение и на друго лице (например брат, сестра, баба, дядо или внук на починалия), ако това лице докаже, че е имало по-силна връзка с починалия от обичайната при такива роднински отношения, както и че вследствие от смъртта на своя близък това лице е претърпяло значителни като интензитет и времетраене морални болки и страдания.

Какъв е давностният срок за предявяване на съдебен иск срещу работодателя за изплащане на обезщетение за трудова злополука?

Давностният срок за предявяване на съдебен иск срещу работодателя е 3 години, считано от датата, на която злополуката е призната за трудова (датата на влизане в сила на Разпореждането, с което злополуката е  призната от НОИ за трудова).