Претенция към застраховател за обезщетение за трудова злополука

Когато работник или служител на дадено предприятие претърпи трудова злополука, е важно да бъде информиран към кого има право да предяви претенция за изплащането на обезщетение. В определени, рискови за здравето, сфери на икономическа дейност работодателите са длъжни, съгласно българското законодателство, да имат сключена застраховка „Трудова злополука” за назначените при тях работници и служители. Не във всички случаи, обаче, претърпeният от работника или служителя инцидент се покрива от тази застраховка. Например, застраховката „Трудова злополука” не покрива тези трудови злополуки, които са настъпили по време на обичайния път при отиване или връщане от работното място до вкъщи, до мястото, където работникът или служителят обикновено се храни през работния ден или до мястото за получаване на трудовото възнаграждение. Също така, понякога се оказва, че работодателят не е сключил застраховката „Трудова злополука”, макар по закон да е бил длъжен да го направи. В такива ситуации пострадалият работник или служител може да насочи претенцията си за обезщетение за трудова злополука към своя работодател съгласно чл. 200 от Кодекса на труда.

Претенция към застраховател за обезщетение за трудова злополука

Когато установи, че има сключена застраховка „Трудова злополука” от неговия работодател, пострадалият е изправен пред дилемата към кого да предяви претенцията си за обезщетение. В такива случаи насочването на претенцията към застрахователя има повече предимства в сравнение с предявяването й към работодателя.

На първо място, обезщетението по застраховката „Трудова злополука” е дължимо дори и когато причинителят на вредата е обезщетил пострадалия, както и когато пострадалият вече е получил обезщетение по друг договор за застраховка. Тази законова уредба е по-благоприятна за работника или служителя в сравнение с уредбата, регламентираща обезщетението, дължимо от работодателя при трудова злополука. Това е така, защото обезщетението, дължимо от работодателя, се намалява с обезщетенията, получени по сключените застрахователни договори. Следва да се има предвид и че за разлика от застрахователя, работодателят в немалко случаи се оказва недостатъчно платежоспособен, за да може да удовлетвори претенцията на пострадалия. Отделно от това, в повечето случаи обезщетението, дължимо от застрахователя, е в по-висок размер от това, което се дължи от работодателя.

Предявяването и уреждането на претенцията на пострадалия за изплащане на обезщетение по застраховката „Трудова злополука” често пъти се съпътства от редица препятствия. За съжаление, невинаги работодателите предоставят на работниците и служителите си необходимата информация за това дали има сключена застраховка „Трудова злополука”, с кой застраховател е сключена застраховката и т.н. В такива ситуации пострадалият трябва да знае, че по закон работодателят няма право да отказва да му предостави такава информация. Друга пречка, с която често се сблъскват работниците или служителите, които са претърпели трудова злополука, е бавното придвижване от работодателя към застрахователя на документите, касаещи тяхната претенция. За да се ускори получаването на обезщетението, самият работник или служител би могъл лично да предяви претенцията си към застрахователя. Освен това, има и случаи, в които пострадалият е получил от застрахователя по-ниско обезщетение от реално дължимото по сключената застраховка. В подобни случаи пострадалият не трябва да се отказва да отстоява правата си, а може да потърси компетентна правна помощ и съдействие от адвокат, за да може да получи дължимото му обезщетение.