В последните години доста зачестиха случаите на палежи на автомобили, както и на други движими и недвижими имущества. В част от тези случаи, застрахователят, който е застраховал автомобила или съответното имущество, отказва изплащане на дължимото обезщетение за умишлен палеж. Оказва се, че на собствениците на автомобили, които са застраховани дори с „Пълно каско”, им се отказва плащане с мотива, че умишленият палеж бил изключен риск по Общите условия на застраховката. На практика, според застрахователите, излиза, че пожар, който не е причинен умишлено, се покрива от застраховката, докато умишленият палеж не се покрива. В това, обаче, няма никаква логика, тъй като всеки потребител, когато си застрахова имуществото срещу пожар, цели да се защити не само от пожар, който е резултат от някакво случайно събитие (късо съединение, гръмотевична буря и т.н.), а и от действията на трети лица, насочени срещу неговото имущество. Затова и повечето хора, когато застраховат например автомобила си с „Пълно каско”, което включва и пожар, остават с убеждението, че автомобилът е застрахован и срещу умишлен палеж. И едва когато получат отказа на застрахователя да им изплати обезщетение, на тези хора им бива разяснено, че всъщност умишленият палеж не се покрива от застраховката.
ДЕЛО СРЕЩУ ЗАСТРАХОВАТЕЛ ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА УМИШЛЕН ПАЛЕЖ
За щастие, множеството дела, които в последните години бяха заведени срещу застрахователите по подобни казуси, доведоха до създаването на трайна съдебна практика в полза на застрахования. Според съдебната практика, дори и когато в Общите условия на застрахователя изрично е записано, че умишленият палеж не се покрива от застраховката, застрахователят дължи обезщетение – разбира се, при условие, че поне пожарът е включен в покритието. Съдът се позовава на закона, съгласно който, в такива случаи, застрахователят може да откаже плащане, само ако е установено, че палежът е извършен от самия собственик на застрахованото имущество. Когато палежът е извършен от трето лице, вкл. когато извършителят е останал неизвестен, застрахователят няма право да откаже да покрие вредите от пожара, само защото е извършен умишлено.
В случаите, в които извършителят на палежа е останал неизвестен, съдът се позовава и на още един допълнителен аргумент в полза на застрахования. В такива случаи, поради неразкриването на виновника, наказателното производство се спира и не се стига до осъдителна присъда. След като няма влязла в сила наказателна присъда срещу конкретно лице за умишлен палеж, гражданският съд, който разглежда делото срещу застрахователя, приема, че извършеното деяние следва да се квалифицира не като умишлен палеж, а като пожар. Това е така, защото умисълът при извършването на престъпление е форма на вина на конкретно лице, която следва да бъде доказана по съответния ред, т.е. с влязла в сила присъда на наказателен съд. Поради липсата на такава присъда, гражданският съд приема за установено единствено настъпването на покрития по застраховката риск „пожар”, което е достатъчно, за да е налице задължение за застрахователя да заплати обезщетение за понесените от собственика на изгорялото имущество вреди.
Ако Ваше имущество е било опожарено поради независещи от Вас причини и застрахователят е отказал да Ви изплати обезщетението, е препоръчително да се обърнете към адвокат, който е специалист по застрахователни дела. Когато пожарът е резултат от човешка намеса, т.е. на трето лице, което най-често остава неизвестно, застрахователят не може да се позовава на клаузи от Общите условия, които го освобождават от отговорност за умишлен палеж. След като с поведението си по никакъв начин не сте допринесли за настъпването на пожара, който е покрит риск по застраховката, отказът на застрахователя по заведената щета няма да бъде основателен и може да бъде успешно атакуван по съдебен ред.
