(+359)885 711 791

гр. София 1000, ул. "Триадица" № 5Б, ет. 1

(+359)2 986 43 17

nikolov@zastrahovan.eu

Facebook

Търси
 

Негативи и позитиви в новия Kодекс за застраховането

Деян Николов (адвокат по застрахователно право) > Гражданска отговорност  > Негативи и позитиви в новия Kодекс за застраховането

Негативи и позитиви в новия Kодекс за застраховането

Кодекс за застраховането

В края на 2015 година в Народното събрание беше гласуван и приет новият Кодекс за застраховането, който влезе в сила считано от 1 януари 2016 г. С новия закон се въвеждат редица промени, като в настоящата статия ще се опитам да синтезирам тези от тях, които според мен в най-голяма степен засягат правата на потребителите при предявяването на извънсъдебни и съдебни претенции към застрахователите.

НЕГАТИВНИТЕ ПРОМЕНИ ЗА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ В НОВИЯ КОДЕКС ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО

Важна промяна, касаеща правата на пострадалите при катастрофи, е, че в новия закон е предвидено пострадалите задължително първо да предявят претенция към застрахователя по „Гражданска отговорност” за доброволно изплащане на обезщетението. В досега действащия закон беше дадено право на избор за увреденото лице – или да предяви претенция към застрахователя на виновния водач или директно да предяви съдебен иск срещу него. В новия закон това право на избор вече е премахнато, което означава, че пострадалият ще може да предяви съдебен иск срещу застрахователя, само ако преди това е предявил претенция за доброволно плащане. Тази законова промяна ще бъде изцяло в полза на застрахователите, тъй като при предявените доброволни претенции често пъти на пострадалите се предлагат обезщетения, които са няколко пъти по-ниски от реално дължимите. В такива случаи застрахователите разчитат на това, че пострадалите не са запознати с реално присъжданите от съда размери на обезщетенията, поради което могат лесно да се подведат и да подпишат споразумение за уреждане на претенцията си. С подписването на такова споразумение застрахователите си гарантират, че за в бъдеще пострадалите няма да могат да предявят към тях никакви допълнителни претенции или съдебни искове. Отделно от горното, в практиката на някои застрахователи често се случва да бавят произнасянето си по претенцията на увреденото лице месеци наред, като формално изискват от него документи, които не са от съществено значение за определянето на обезщетението. Досега действащият закон даваше възможност на пострадалия да избегне подобни забавяния и директно да заведе съдебно дело, докато съгласно новия закон пострадалият вече ще бъде принуден да премине през тази процедура, дори и когато от самото начало е абсолютно наясно, че застрахователят няма да му предложи обезщетение, което ще бъде удовлетворително за него.

Друга важна промяна в новия закон е свързана с въвеждането на 6-месечен краен срок за произнасяне на застрахователите по заведена щета по всички основни видове застраховки (с изключение на „Гражданска отговорност“ – за тази застраховка и по досегашния закон срокът е 3-месечен). Предвидено е 6-месечният срок да се прилага само в случаите, когато застрахованото лице не е представило всички изискани по щетата документи. В случаите, когато застрахованият е представил на застрахователя всички поискани документи, срокът за произнасяне по щетата е 15 работни дни, считано от датата на представяне на последния документ. Поначало въвеждането на краен срок за произнасяне на застрахователите цели да се избегнат ситуациите, в които застрахователят необосновано бави плащането на обезщетението на застрахования, като не спира да изисква от него представянето на допълнителни документи. Проблемът, обаче, е в това, че 6 месеца е твърде дълъг срок. По застраховката „Гражданска отговорност” например крайният срок за произнасяне на застрахователя е 3-месечен. Не намирам никакво разумно обяснение защо за останалите застраховки (напр. имуществените застраховки, вкл. „Каско”, застраховките „Живот” и „Злополука”) трябва да се въвежда два пъти по-дълъг краен срок за изплащане на обезщетение отколкото за застраховката „Гражданска отговорност”. Ако застрахователят така или иначе възнамерява да бави плащането, като формално изисква от потребителя представянето на все нови и нови документи, по-добре е това да бъде ограничено в рамките на 3 месеца, както е при застраховката „Гражданска отговорност”. Освен това, опасението ми е, че някои застрахователи често ще се възползват от 6-месечния срок, дори и когато много преди изтичането му са били представени всички необходими документи. За съжаление, в практиката на някои застрахователи през последните години се наблюдава именно такава тенденция – за забавяне на плащанията по щетите много след като са изтекли сроковете за извършване на тези плащания.

ПОЛОЖИТЕЛНИТЕ ПРОМЕНИ ЗА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ В НОВИЯ КОДЕКС ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО

Разбира се, с новия закон се въвеждат и редица разпоредби, които ще бъдат в полза на потребителите. Така например, в закона вече изрично е записано, че застрахователите по имуществените застраховки, вкл. „Каско”, ще имат право да отказват плащане на обезщетение само при такова неизпълнение на задължение на застрахования, което е довело до настъпването на застрахователното събитие. В досега действащия закон това не беше записано ясно, а беше посочено само, че неизпълнението следва да е значително с оглед интереса на застрахователя, което даваше възможност за различни тълкувания.

В новия закон също така вече изрично е посочено, че застрахователят не може да се позовава на неточно обявяване на обстоятелства от страна на потребителя, ако застрахователят е проверил тези обстоятелства още при сключването на застрахователния договор. Тази промяна в закона касае най-вече имуществените застраховки, вкл. „Каско”, както и застраховките „Живот” и „Злополука”. Въвеждането на такава разпоредба би следвало да има положителен ефект за потребителите, тъй с нея се цели на законово ниво да се пресече порочната практика на някои застрахователи да отказват да платят обезщетение, като се позоват на дадено обстоятелство, с което са били наясно още при сключването на застраховката и въпреки това не са възразили да сключат застраховката. Така например, някои застрахователи по застраховката „Каско” често отказват да изплатят обезщетение за откраднат автомобил поради липса на алармена система със звуков сигнал, независимо, че при сключването на застраховката са огледали автомобила и са били абсолютно наясно, че автомобилът няма аларма.

Друга положителна новост е регламентирането на правата на лизингополучателите по имуществените застраховки. При сключването на застраховка на лизингов обект (например автомобил), лизингодателят вече ще бъде длъжен да получи изрично писмено съгласие на лизингополучателя с условията на застрахователния договор. Освен това, новият закон предвижда при частични щети обезщетението вече да се изплаща на лизингополучателя, а не на лизингодателя, както беше досега. При тотална щета или кражба на лизинговия обект, обаче, се запазва правото на лизингодателя да получи обезщетението.

Важно е също така да се отбележи и че с новия Кодекс за застраховането се дава възможност на кредитополучателите да предявят иск срещу застрахователя по застраховка, сключена от банката за обезпечение на задълженията им по банков кредит. Общоизвестно е, че при предоставянето на кредит банките изискват да бъде сключена застраховка „Живот” или „Злополука”, или да бъде застраховано самото имущество, което е обект на кредита. В стария закон не беше изрично посочено, че, с изплащането на застрахователното обезщетение, задълженията на кредитополучателя към банката се намаляват със стойността на платеното в полза на  банката обезщетение. Поради липсата на такава изрична законова разпоредба, редица съдебни състави приемаха, че кредитополучателят (респ. неговите наследници) няма право да предяви иск срещу застрахователя, докато не погаси остатъка от кредита. В новия закон такава изрична разпоредба вече е предвидена, което ще даде възможност на кредитополучателите да си търсят по съдебен ред правата срещу застрахователите и без да е необходимо да са погасили остатъка от кредита.

Не на последно място, положителна промяна за потребителите ще бъде и предвиденото в закона разширяване на обхвата на застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Предвижда се обезщетения на пострадалите в катастрофа да се изплащат и в още няколко хипотези, които не бяха уредени в стария закон ( напр. когато водачът на автомобила, с който е причинена катастрофата, е бил недееспособен, както и когато ПТП-то е настъпило поради влошаване на здравословното му състояние). Обезщетения по тази застраховка ще се изплащат и в случаите, когато ПТП-то е настъпило поради отварянето на врата на застрахованото МПС.

 

Негативи и позитиви в новия Kодекс за застраховането
5 (100%) 3 votes

2 коментара

  • Димитър Димитров
    Отговор 11.12.2017 в 11:17

    Здравейте, бих искал да попитам как да постъпя с една некоректна според мен застрахователна компания в моя случай ЛЕВ ИНС , и така випросът ми е следният: имам каско на автомобила сключено на 22.05.2017 на разсрочено плащане като си внасях първите две вноски в срок, на 20.06.2017г претърпях ПТП всички документи са ми изрядни и от ЛЕВ ИНС казаха че всичко е наред и да си чакам да ми изплатят щетата по банков път. До тук добре но след няколко месеца чакане така и не ми плащат, отидох и направих справка на място и ми казаха че трябвало да платя и останалите две вноски по каското и след като ги платя те до 10 дни щели да ми платят, още на следващия ден платих вноските и от тогава минаха не 10 а 20 работни дни казват че ще платят но имали забавяне на всички щети и между другото ми водят щетата от 15.10.2017 това е датата на която си платих всички задължения по вноските, когато направя справка ми казват само че съм на каса и да чакам, какъв е законовият срок в който трябва да ми платят и какво трябва да направя за да не ме размотават до безкрай. Благодаря ви за вниманието и за съвета който бихте ми дали. С уважение Димитър Димитров

Оставете коментар