Koй има право на обезщетение при катастрофа със смъртен случай?

На 21.06.2018 г. беше прието Тълкувателно решение на Върховния касационен съд („ВКС”), с което беше разширен кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за смърт при ПТП. Съгласно действащата дотогава константна практика на Върховния касационен съд, кръгът на лицата, които имат право на обезщетение по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, включваше: деца, съпруг / съпруга (или лицето, с което починалият е живял на семейни начала) и родители на починалото лице. С Тълкувателното решение от 21.06.2018 г. вече беше прието, че освен гореизброените лица, които досега са имали право на обезщетение за смърт на техен близък, по изключение съдът може да присъди обезщетение и на друго лице (например брат, сестра, баба, дядо или внук на починалия), ако това лице докаже, че е имало по-силна връзка с починалия от обичайната при такива роднински отношения, както и че вследствие от смъртта на своя близък това лице е претърпяло значителни като интензитет и времетраене морални болки и страдания. Това означава, че само в определени случаи и то по изключение лица като брат, сестра, баба, дядо или внук на починалия ще имат право на обезщетение. Такива например биха били случаите, в които починалият е живеел с брат си (или сестра си), включително когато единият е издържал другия. Право на обезщетение, според мен, ще имат и близнаците – в случаите, когато единият близнак е починал в резултат от катастрофа. Също така, право на обезщетение (кръвнина) би следвало да имат и бабите/дядовците, които са отгледали внука си и той е починал при катастрофа. Съответно обезщетение би следвало да получи и внукът, който е бил отгледан от загиналия при ПТП негов дядо/ негова баба. Разбира се, възможно е по изключение обезщетение да бъде присъждано и на други лица, които дори може да не са роднини на починалия, но според мен тези случаи ще бъдат доста редки. Важно е също така да се подчертае и че Тълкувателното решение на ВКС се отнася и за стари случаи (катастрофи, които са настъпили преди постановяването му – в случай че 5-годишната давност от датата на ПТП-то все още не е изтекла).

С изменение в Кодекса за застраховането от 07.12.2018 г. беше вече законово уреден основният кръг на лицата, които имат право на обезщетение при смърт при ПТП. Това са: деца (включително осиновени или отглеждани), съпруг / съпруга (или лицето, с което починалият е живял на семейни начала) и родители (включително осиновители или отглеждащи) на починалото лице. Наред с това, с въпросното изменение, в закона бе  потвърден посочения в Тълкувателното решение на ВКС разширен кръг на правоимащите лица, на които обезщетение ще се дължи само по изключение. В закона бе записано още, че до приемането на методика за определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, дължимите обезщетения на лицата от разширения кръг не могат да бъдат в по-голям размер от 5 000 лева.

Въпреки приетото и действащо към момента законово ограничение (до 5 000 лева) относно размера на обезщетенията за лицата от разширения кръг, след влизането в сила на горепосоченото изменение в Кодекса за застраховането от 07.12. 2018 г. част от съдилищата в страната започнаха да постановяват съдебни решения, с които бяха присъдени обезщетения за лица от разширения кръг в размер, по-висок от законовия лимит от 5000 лева. Основните аргументи на съдилищата в тези случаи най-често са, че законовата разпоредба, с която са въведени тези лимити, противоречи на европейските директиви, на практиката на Съда на Европейския съюз (която е задължителна за българските съдилища), както и на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, в който е регламентиран основополагащият принцип, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Разбира се, има и съдебни решения, в които съдът се е съобразил с въведения в закона лимит от 5 000 лева. Като адвокат по застрахователно право, обаче, аз лично споделям аргументите в съдебните решения, с които е присъден по-висок размер от посочения в закона лимит. Смятам, че и съдебната практика следва да продължи да се развива в тази насока.