
Преди няколко дни застрахователите представиха проект на Методика за размерите на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди при ПТП. Ако въпросната Методика бъде приета, обезщетенията за пострадалите при катастрофи ще бъдат в намалени размери в сравнение с досегашните, като при смъртните случаи обезщетенията за неимуществени вреди ще бъдат между 2 и 5 пъти по-ниски.
Прави впечатление и че идеята на застрахователите от миналата година за въвеждане на тавани за обезщетенията за неимуществени вреди е широко застъпена в проекта на методиката. И докато миналата година идеята за таваните обхващаше само обезщетенията за смърт при ПТП, сега в предложената методика са предвиждат лимити и за обезщетенията при телесни повреди.
Какво предвижда методиката за неимуществени вреди при ПТП
Така например, ако едно дете е пострадало при катастрофа и остане парализирано за цял живот, то не може да получи по-голямо обезщетение от заложения в методиката горен лимит от 112 000 лева. За сравнение, обезщетенията, които до момента българският съд е присъждал за подобни тежки случаи, са в порядъка на 400-500 000 лева и нагоре.
Същевременно, ако един пълнолетен гражданин загуби майка си или баща си в катастрофа, обезщетението за него по методиката ще е от 30 000 до 50 000 лева, докато в сегашната съдебна практика обезщетенията за подобни случаи варират между 100 000 и 150 000 лева.
Сравнение на обезщетенията по методиката и по съдебна практика
- Тежка телесна повреда (парализа): до 112 000 лв. по методика срещу 400 000 – 500 000 лв. по съдебна практика
- Смърт на родител: 30 000 – 50 000 лв. по методика срещу 100 000 – 150 000 лв. по съдебна практика
- Смърт на дете: значително по-ниски лимити от реално присъжданите суми
Защо лимитите за неимуществени вреди противоречат на закона
Като цяло, въвеждането на лимити за обезщетенията при катастрофи е изцяло неиздържано от юридическа гледна точка. Неслучайно, след като през декември 2018 г. бяха въведени в закона временни лимити (до приемането на методиката) за обезщетенията за смърт, които се дължат на братя, сестри, баби, дядовци или внуци на починалия (до 5 000 лева), бяха постановени редица съдебни решения от различни съдилища в страната, с които съдът категорично не признава наличието на лимити за обезщетенията.
Основни правни аргументи срещу таваните
Основните аргументи на съдилищата в тези случаи най-често са:
- Въвеждането в българското законодателство на лимити за обезщетенията по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите противоречи на европейските директиви
- Противоречи на практиката на Съда на Европейския съюз, която е задължителна за българските съдилища
- Противоречи на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, в който е регламентиран основополагащият принцип за обезщетение за неимуществени вреди по справедливост
Обезщетение за неимуществени вреди по справедливост – настоящият модел
Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Този принцип е в основата на българското деликтно право повече от 50 години и гарантира, че всеки пострадал получава адекватна компенсация съобразно конкретните обстоятелства на случая.
Обезщетението за неимуществени вреди по справедливост означава, че съдът отчита всички негативни последици, които пострадалият е претърпял вследствие от катастрофата – в здравословен, личен, професионален и психологически план. Съдът не е обвързан от никакви горни лимити (тавани) на обезщетенията, което му дава свободата да определи максимално справедливо обезщетение.
Несправедлива ли е тази методика в ущърб на пострадалите
Ако бъде приета методиката, освен че ще бъдат по-ниски, обезщетенията ще се определят по много по-сложен начин от досегашния – по сложни и неразбираеми за хората формули и таблици. Това ще доведе до забавяне на процедурите по изплащане на обезщетения по извънсъдебните претенции към застрахователите, както и на съдебните дела по такива случаи.
Освен това, за хората ще бъде доста трудно да се ориентират какъв е реалният размер на обезщетението, което им се дължи. Така например, за да може едно пострадало при катастрофа лице да прецени дали обезщетението, което му предлага застрахователят (за счупен крак например), е близко до реалното или не, ще му се наложи да се консултира не само с добър адвокат, но и с лекар и счетоводител. Звучи абсурдно, но иначе на пострадалия ще му бъде доста трудно сам да се ориентира в пълната с медицински термини методика за обезщетенията при телесни увреждания или пък сам да си изчисли обезщетението за имуществени вреди по формулите, посочени в методиката.
Защо методиката не трябва да се приема
Моето мнение като адвокат по застрахователно право е, че предложената от застрахователите Методика не трябва да се приема. Няма никаква причина действащият досега (повече от 50 години) модел, по който се определят обезщетенията по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, да се променя.
Съгласно сега действащото законодателство, всеки пострадал, който не е доволен от определеното от застрахователя обезщетение, може да се обърне към съда, който му определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, отчитайки всички негативни последици, които пострадалият е претърпял вследствие от катастрофата – в здравословен, личен, професионален и психологически план.
Често задавани въпроси (FAQ)
Съгласно Кодекса за застраховането, застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията в срок до 15 работни дни от представянето на всички необходими документи. Ако признае претенцията, плащането трябва да се извърши в срок до 15 дни от произнасянето. При непълна документация застрахователят има право да изиска допълнителни доказателства, което може да удължи процеса. Ако застрахователят откаже или занижи обезщетението, пострадалият може да предяви граждански иск в съда.
Доказването на неимуществени вреди включва няколко ключови елемента:
- Медицинска документация - епикризи, болнични листове, експертизи за травмите
- Свидетелски показания - от близки и познати за промените в начина на живот
- Психологически експертизи - при психически травми, стрес, депресия
- Снимков материал - документиращ видимите увреждания
Съдът определя размера на обезщетението "по справедливост" съгласно чл. 52 от ЗЗД, като взема предвид интензитета и продължителността на болките, възрастта на пострадалия и трайните последици върху качеството му на живот.
Размерите варират значително според конкретния случай:
- Лека телесна повреда (натъртвания, охлузвания, леки фрактури) - обезщетенията обикновено са в диапазона 2 000 - 15 000 лева
- Средна телесна повреда (счупвания, трайно разстройство на здравето) - размерите достигат 15 000 - 80 000 лева и повече
Крайната сума зависи от възстановителния период, наличието на трайни последици, възрастта на пострадалия и актуалната съдебна практика. Тълкувателните решения на ВКС дават насоки, но всеки случай се преценява индивидуално.
Новата методика е проект, разработван от Комисията за финансов надзор и застрахователния сектор, целящ да въведе по-ясни критерии за определяне размера на обезщетенията. Идеята е да се създадат таблици и формули, които да унифицират оценката на вредите. Критиците на методиката предупреждават, че тя може да ограничи справедливото обезщетяване, особено при тежки случаи. Към момента методиката е в процес на обсъждане и не е задължителна - съдът продължава да определя обезщетенията по справедливост.
При смърт вследствие на ПТП обезщетенията за близките могат да достигнат 150 000 - 250 000 лева и повече на правоимащо лице, в зависимост от връзката с починалия и конкретните обстоятелства. Право на обезщетение имат:
- Съпруг/съпруга и деца
- Родители
- Лица, които са живели на съпружески начала с починалия
- В определени случаи - братя, сестри и други близки (съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 на ВКС)
Обезщетението покрива както неимуществените вреди (болки и страдания от загубата), така и имуществените (разходи за погребение, издръжка).




